В това издание председателят на Братство „Comunione e Liberazione“ се сблъсква с един от най-разпространените въпроси в това време, доминирано от несигурността: „Има ли надежда?“. Досегът с грубостта на реалността накара да изплува цялата ни собствена човешка нужда. Също и може би още повече в тези драматични времена сърцето на всеки не се задоволява с частични отговори и крещи желанието за нещо, което да е наистина на висотата на предизвикателството.
„Нещо непредвидено е единствената надежда“, казваше Монтале. В историята отекна благовестието за това непредвидено, което накара да потрепнат първите, които срещнали Исус. Оттогава семето на надеждата влезе в света и продължава да пуска корени у хора, срещайки които, сърцето се разпалва отново и се съживява. Откриваме у себе си „странна позитивност“ и дързостта да предизвикваме злото, болката и дори смъртта по силата на един настоящ опит.